Чакам да ме прекършат...
... тъкмо когато стебълцето на надеждата пак покълна, там където отдавна беше изгнило. Чакам с полу-усмивка, тиха еуфория, стиснати в юмрук пръсти.
Чакам... и този път няма да се опитам да си проправя път към слънцето, чакам то мен да ме огрее...
А може би просто чакам облаците празни надежди най-накрая да бъдат прогонени от морския бриз. Ще чакам с Рейчъл Ямагата истинското лято, на което бледо подобие бе едно лято посред зимата.
Не мога да чакам, мамка му...
.jpg)
1 comments:
Хей, Поли, радвам се, че ти намерих блога :P Мишето е, ако не се сещаш...
Ще се радвам да ти го чета, а мен можеш да ме намериш на http://pisnamiii.wordpress.com
Post a Comment