Чакам да ме прекършат...
... тъкмо когато стебълцето на надеждата пак покълна, там където отдавна беше изгнило. Чакам с полу-усмивка, тиха еуфория, стиснати в юмрук пръсти.
Чакам... и този път няма да се опитам да си проправя път към слънцето, чакам то мен да ме огрее...
А може би просто чакам облаците празни надежди най-накрая да бъдат прогонени от морския бриз. Ще чакам с Рейчъл Ямагата истинското лято, на което бледо подобие бе едно лято посред зимата.
Не мога да чакам, мамка му...
музика и текстове
копнеж и поезия
очаквания и обещания
е животът ми в момента, новата ми религия.
Чудя се вече сигурно пета минута как да започна, така че постът да не е хаотичен, както всички мои. Хронологично е това, което най не искам, времето е враг. Затова да спомена, че Jack Savoretti се нанесе вкъщи. Песните му са всичко това, описано по-горе, дори сега го забелязвам. Нямам търпение някои от неговите песни да ги споделя на някого, да ги посветя, подаря.
Преживяхме и първия си концерт, колкото и в малки размери да беше. Немска музика - води се хип-хоп, ама си има чистото звучене на рок, а някъде дори и полъх от латиното. Пиша и се усмихвам. Но по-важното покрай тях е, че са част от световен проект, който е свързан с писането на немска песен. Точно така, даже на уъркшопа имахме такава задача, но им казах, че си чакам вдъхновението да напиша нещо наистина вълнуващо и да кандидатствам в последствие. Усмихнаха ми се, направо ми се ухилиха. И сега ще чакам деня, в който ще седна и ще облека в немски звуци всички чувства около онези думички по-горе. Даже съм сигурна, че ще е хубаво. Пък и ми се ходи със самолет отново в Германия, а и на всичкото отгоре, ако спечеля, ще ми запишат песента. Не че го очаквам, де.
Bates 'n' Green
Не са за проверяване в myspace, youtube - съвсем различна им е плейлистата за концерти. Сега съжалявам, че не се сбих за диск. Усмихвам се.
Наскоро за първи път почувствах онова желание да се обърнеш, да побегнеш, а вместо това да стоиш, да гледаш и да се измъчваш. Да гледаш Миналото с неговото Настояще и да си мислиш, че е възможно Бъдеще с Миналото. Сред коприна и сатен се почувствах old rug. После дълго време си тананиках сън или бе само полъх на парфюм и си спомнях, че му казвах, че сутрин съм имала чувството, че съм спала с пепелник. Прибрах се вкъщи и отново усетих парфюма му и цигарения дим по кожата си, при положение че само се погледнахме 3-4-5 пъти. Пак се усмихвам.
Стигнах до решението, че всеки път, когато постигна нещо, ще се награждавам с посещение на книжарницата и купуване на книги, чиито автори никой не е чувал, но пък мен са ме грабнали от корицата или от текстурата на хартията вътре. И относно литературата - Хайтов и Багряна са на първо място в списъка ми. Срам ме е, че така и не съм ги чела.
Обичам, когато някой ме изненада и ми пише, усмихващо е.
.jpg)
